Проектът имаше за цел да: • Нормализира психичните проблеми, като насърчи младежките работници и младите хора да говорят за тях, да споделят опит и да бъдат на разположение, когато е нужна помощ. • Подготви младежките работници с необходимите знания, умения и нагласи за справяне с нуждите на младите хора по отношение на проблемите с психичното здраве. • Помогне на младите хора да разберат по-добре своите емоции, да говорят повече за проблемите с психичното здраве и да развият устойчивост. • Намали социалната стигма и нормализира разговорите около психичните проблеми. • Насърчи по-здравословни нагласи и поведения в дългосрочен план, като младите хора бъдат подготвени с умения и компетенции по време на юношеството, което ще им помогне да избегнат психични проблеми в зрелия си живот.
COVID-19 увеличи броя на младите хора, които показват признаци на депресия и тревожност. Много млади хора видяха бъдещето си повлияно от пандемията, което доведе до страх и притеснения за кариерните им перспективи. Въпреки това кризата с психичното здраве на младите хора се изграждаше дълго преди пандемията. Проучване на СЗО разкри спад в психичното благополучие на младите хора от 2014 до 2018 година. Оценява се, че 4% от младите на възраст 15-24 години страдат от хронична депресия, докато 14% от европейската младеж на възраст 18-24 години изпитват тревожност. Младите хора често се колебаят да потърсят професионална помощ, защото не разпознават проблема или се чувстват засрамени. Само 10-15% от тях получават помощ от съществуващите услуги за психично здраве. Програмите за младежта трябва да се фокусират върху помощ при решаване на проблеми, а не върху проблемите им. Добре информираните младежки работници могат да постигнат отлични резултати, но често им липсват умения да започнат разговори за психичното здраве. Проектът целеше да насърчи положителното психично здраве на младите хора, като подобри знанията им и им предостави умения за поддържане на психичното благополучие.