Проектът се фокусира върху провеждането на младежки обмен “Тrue or False” , в който се включиха общо 31 участници, от които 26 младежа на възраст 15-19 години от България и Турция. Основната цел на проекта беше да повиши медийната грамотност на младите хора от двете страни и да ги направи устойчиви на дезинформацията в дигиталната среда. Като всеки младежки обмен, така и този, имаше за задача и да насърчи интеркултурното опознаване между участниците, които са от географски близки държави, но с доста притиворечива обща история и множество наложени от това обстоятелство стереотипи и в двата народа. Подцелите на проекта бяха следните: -Да развие дигитално-медийните умения на младите хора; -Да насърчи критичното мислене на младежите по отношение на дигиталното съдържание, което създават и консумират онлайн; -Да популяризира значението на медийната грамотност като средство за противопоставяне на дезинформацията и на потъпкването на човешките права. -Да подпомогне сближаването на младите хора от 2 балкански страни. Основните причини, поради които искахме да реализираме този проект, бяха следните: - Опитът и наблюденията ни по темата до момента: Работейки основно с деца и млади хора, ние всекидневно сме свидетели на тяхната обсесия по дигиталните технологии и на големия брой часове, който прекарват онлайн. За никой не е тайна, че отдавна Интернет не е сигурно и защитено пространство и много често децата и младите хора са обект на фалшива информация, злоупотреби и дори насилие. Ниският праг на критичност към информацията и недостатъчните житейски умения и опит, много често правят тези целеви групи лесни за манипулиране и подвеждане към зависимости. По тези причини, многократно сме дискутирали нуждата и важността от по-задълбочено образование в дигитално-медийна грамотност както помежду си, така и с партньори от други организации. В много от проектите ни, реализирани по Програма "Еразъм+" до момента, сме отделяли време за теми, свързани с ролята на медиите в личното и обществено развитие, онлайн хигиената и дигиталната сигурност.Те винаги са предизвиквали активно участие и дебат от страна на участниците и сме получавали многобройни доказателства, че тази тематика вълнува младите хора и е важна за тях. В началота на 2020 г. организацията ни беше въвлечена в проект на TechSoup за медийна грамотност, чрез който идеята ни доби съвсем конкретни параметри и започнахме да обмисляме възможни партньорства. - Доста притеснителните данни по отношение на медийната грамотност, свободата на словото и степента на критическо мислене в България и Турция: Когато започнахме подготовка за проекта, се запознахме с Индекса за медийна грамотност на Институт „Отворено общество” за 2020 г. Той оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. В проучването България заема незавидното 29-то място, а на последните шест места в класацията са повечето балканските страни, в т.ч. и Турция. Медийната грамотност е пряко свързана със свободата на медиите. Според световния индекс на "Репортери без граница" за свободата на медиите, всички балкански страни, с изключение на Румъния заемат след 50-а позиция, а най-ниско в класацията сред тях за съжаление са България/111 м./ и Турция /153 м./. Изхождайки от тези констатации, решихме да се насочим към търсене на партньор именно от Турция за настоящата проектна идея. - Ситуацията с дезинформацията, породена от кризата Ковид-19: Още в началото на пандемията през 2020 г., онлайн пространството беше залято от огромна лавина от фалшиви новини и зловредни публикации. Като резултат от това, и в момента много хора се чувстват изплашени, несигурни, объркани и дори депресирани. Убедени сме, че всички тези фалшиви новини, макар и косвено, могат да предизвикат също толкова големи кризи в световен план, както и самият коронавирус. Негативните последствия от този медиен геноцид ще имат отражение върху хората дълго, след като настоящата криза отминa. Според изследователи на проблема, съществуват различни подходи за справяне с фалшивите новини и пост-истината, като регулацията е един от тях. Но въпреки необходимостта от регулации, образованието се очертава като най-удачното цялостно решение за фалшивите новини и пропагандата в и извън медийното пространство.То има по-малко странични ефекти и повече възможности за адаптиране към различни ситуации. Очевидно беше, че за да се преодолеят горепосочените тенденции, е необходимо следното: -да се насочи вниманието на младите хора към отделните аспекти на медийната грамотност, -да им се представи адекватна информация как могат да преценят съдържанието в медиите, -да се работи целенасочено в насока - образование на младите хора в дигитално-медийна грамотност, -да се популяризира тази тема, колкото е възможно повече в страните на Балканския полустров. Всичко изложено по-горе ни доведе до идята за реализация на този младежки обмен.