Обучителният курс „Critical Thinkers in Action” се проведе в периода 17-24 юли 2024г., в к.к. Златни пясъци (гр. Варна), България. В него участие взеха 26 души от България, Гърция, Испания, Италия и Македония. Основната тема на проекта бе свързан с развитие на критично мислене у младите хора. Проектът отговари пряко на едно от основните предизвикателства пред Европа, свързано с младите хора, а именно, че приблизително една пета от младото поколение не разполага с необходимите основни и фундаментални умения, отчитайки тяхната значимост, с оглед на бъдещата им заетост и социално приобщаване. В разработената Европейска рамка за ключови компетентности за обучение през целия живот, са набелязани умения, които са предпоставка за лична реализация, активно гражданско участие, социално приобщаване и годност за заетост. Тя включва освен „традиционни“ компетенции, като познаване на майчиния език, владеене на чужди езици, умения в областта на цифровите и информационни технологии, но също и умения с трансверсален характер, като умението да се научиш да учиш, социални и граждански умения, инциативност и предприемчивост, умения за отчитане на културните различия и изразяване. Отчитайки значимостта на тези фундаментални умения с оглед на бъдеща заетост, социално приобщаване и продължаващо образование, Съветът на Европа приема като критерий делът на младежите, чиито основни умения се оценяват като "слаби", да бъде под 15% до 2020г. В този аспект Европейската комисия посочва като значимо развитието и оценяването на „хоризнотални компетенции“ свързани с уменията за критично мислене, творчество, инициативност, разрешаване на проблеми, взимане на решение, общуване и реализация. Именно с развитието на тези компетенции се зае настоящия проект. Основните цели на проекта бяха да развие у участниците умения за критично мислене или критична мисъл насочена към развитие на когнитивни умения, свързани с подобряване на множество личностни и професионални качества и с цялостно нов поглед за организиране и планиране на дейности, като разрешаване на проблеми, вземане на решения въз основа на добри аргументи, прилагане на здрав разум, правилно учене, умствена дисциплина, инициативност, интерпретация, общуване/обяснение, анализ и оценка на мисленето, формулиране на заключения, саморегулиране, самооценка и реализация, което е пряко обвързано с успешната им социална и професионална реализация. Всички дейности и методи допринесоха за процеса на неформално учене и създаване на дългосрочно разбиране на понятията, както и устойчива мотивация за прилагане на наученото и споделеното. Методите в програмата следваха модела „Учене чрез преживяване” - дебати, симулации, енерджайзери, айс-брейкъри, комуникационни игри, активности за опознаване и споделяне, gamification, групови дискусии, коучинг сесии, open space и други. Чрез дебрифинг се осигури задълбочено учене и разбиране на материята. Основните нужди , които адресира настоящия проект бяха насочени към намаляване дела на ниските постижения при младежите. Предвид набелязаните в стратегия „Европа 2020“ цели за интелигентен и приобщаващ растеж, държавите членки на ЕС приемат всеобхватни стратегии за ограмотяване, основани на координирано разработване на политики в условията на междуинституционална координация, като през годините в ЕС се наблюдава тенденция към намаляване на дела на ниските постижения, като целта е до 2020г да спадне под 15%. Проектът работи и за интегриране на резултатите и препоръките от “младежките цели” идентифицирани по време на българското европредседателство и надграждането на набелязаните за развиване умения в рамките на младежките конференция от последните два цикъла “структурен диалог”, където е все по-очевидна нуждата от умения за рационално вземане на решения, дебати и критично мислене. По тази причина смятаме, че въздействието и резултата от този проект ще е дългосрочен и може да се разпредели в две основни посоки: 1. Ефект на индивидуално ниво-сред обучените по време на проекта и ефект у младежи, които имат касателство към работата с млади хора, като резултат бяха повишени техните основни и фундаментални умения, знания и нагласи, които ще използват и прилагат в своята лична реализация, активно гражданско участие, социално приобщаване и професионална заетост. 2. Ефект на глобално ниво-повишаването на производителността на населението в трудоспособна възраст, което като резултат ще доведе до икономически растеж и подобряване на социално икономическите фактори, тъй като близо 75 милиона души в ЕС (1/3 от работната сила) в момента имат ниски основни или професионални умения и много от тях не разполагат с достатъчно равнище на грамотност, за да се справят с ежедневните изисквания на личния, социалния и икономическия живот.