След Втората световна война човешкото влияние върху природната среда се увеличи значително в резултат на фактори като глобализация, индустриализация и технологично развитие. Това доведе до възникване на дисбаланси в взаимодействието между човека и природата. Подобряването на жизнения стандарт на хората доведе до глобално влошаване на околната среда, както и до промени в климата, а случващите се събития започнаха да оказват вредно въздействие върху всички форми на живот. На този етап всички изследвания стигнаха до един и същ извод – човешките усилия за подобряване на условията на околната среда са основната причина за тези проблеми. Затова, ако искаме да оставим по-жизнеспособен свят за бъдещите поколения, беше необходимо да се предприемат действия възможно най-скоро и да се внедри тази идея сред младите хора и подрастващите. Терминът „екологична грамотност“ беше предложен за първи път през 1986 г. от еколога Пол Рисър. Този термин влезе в употреба по това време и обозначаваше концепцията за разбиране на екологичните проблеми, съчетано с грижа за щетите, причинени от тях, и стремеж за решаването им. Активизмът, свързан с климата, също беше важна тема в този контекст. В съвременния смисъл активизмът означаваше целенасочени усилия на групи за промяна на съществуващите социални обстоятелства. През последните години климатичните активисти се опитваха да информират правителствата и други групи за необходимостта от защита на околната среда и природните ресурси, което доведе до нарастваща популярност на тези движения сред младите хора. През 70-те години на XX век бяха предприети много действия за решаване на нарастващия проблем с екологичното замърсяване. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) беше създадена след Стокхолмската декларация от 1972 г., на която присъстваха 1330 делегати от 159 държави. С цел постигане на икономическо развитие при намаляване на използването на природни ресурси и достигане на нулева нетна стойност на емисиите на парникови газове до 2050 г., Европейският съюз постави голям акцент върху екологичните въпроси, разработвайки общо осем плана за действие за климата и подписвайки Европейския зелен консенсус през 2019 г. През 2018 г. училищната стачка на Грета Тунберг срещу климатичната криза се превърна в кулминация на нарастващата популярност на активистките движения срещу климатичния проблем, които започнаха с прилагането на Протокола от Киото. Въпреки всички тези усилия за борба с климатичните промени и замърсяването, обществото, особено младите хора, не се държаха отговорно и не разбираха как да живеят по начин, който е устойчив за околната среда. На национално ниво данните за климатичните промени показваха, че най-добрите страни имат 81% осъзнатост, докато Португалия и Испания са със средни стойности от 58% и 43%, а Турция и България – с най-ниски стойности от 26% и 39% съответно. Според доклад от 2019 г. на New Climate Institute, за да се подобрят тези проценти и да се спре развитието на климатичната криза, всички култури, а особено младите хора, трябваше да станат съзнателни за проблема и да продължат да живеят по този начин, като се превърнат в екологично образовани личности. В светлината на цялата тази информация ние стигнахме до заключението, че разработването на нашия проект ще бъде най-добрият начин за постигане на основната ни цел – не само да увеличим нивото на мотивация и експертиза на младите хора в борбата срещу климатичните промени, но и да допринесем за намаляване на скоростта, с която климатичните промени настъпват, чрез демонстриране на въздействията върху околната среда пред широката общественост. Нашите конкретни цели бяха: 1. Да обучим младите хора на екологична грамотност и дейности, като увеличим тяхната осведоменост по темата. 2. Да повишим екологичното съзнание сред младежите, като ги запознаем с трудностите, произтичащи от липсата на разбиране за климата и околната среда. 3. Да насърчим ентусиазма и компетентността на младите хора в борбата срещу климатичните промени и опазването на околната среда, като им покажем подходящи екологични поведения и дейности.