Основната амбиция на проекта „Future World“ беше да отговори на един все по-сериозен и реален проблем, който засяга младите хора в Европа – разпространението на кибертормоза, агресивното онлайн поведение, дигиталното насилие и психологическите последици, които тези явления създават в ежедневието на младежите. Чрез реализирането на младежкия обмен искахме да създадем сигурна, международна и неформална образователна среда, в която млади хора от различни държави да могат открито да обсъждат своите онлайн преживявания, да разберат механизмите на кибертормоза, да осмислят собственото си поведение в дигиталното пространство и да развият практически умения за превенция, подкрепа и повишаване на обществената осведоменост. Проектът беше изграден върху разбирането, че интернетът и социалните мрежи вече са основни пространства за комуникация, себеизразяване, забавление и социална принадлежност. В същото време тези пространства могат да изложат младите хора на тормоз, изключване, унижение, заплахи, език на омразата, фалшиви профили и публично засрамване. В проектното предложение кибертормозът е разгледан като използване на дигитални платформи с цел тормоз, заплаха, унижение или изолиране на други хора, като са отчетени сериозните и дълготрайни последици върху жертвите, включително несигурност, по-слабо академично представяне, здравословни проблеми, социално отдръпване и емоционален стрес. Затова проектът беше насочен към намаляване на разпространението на кибертормоза сред младите хора чрез повишаване на информираността, емпатията, отговорността и дигиталната устойчивост. Една от основните цели на проекта беше да образова участниците и техните общности относно опасностите от кибертормоза. Искахме участниците не просто да научат какво представлява кибертормозът, а да разберат как той се проявява в различни форми: обидни коментари, изключване от онлайн групи, анонимен тормоз, разпространяване на слухове, заплахи, подигравки, злоупотреба с идентичност и агресивно поведение в игрови или социални онлайн среди. Чрез анализ на реални ситуации, онлайн коментари, социални взаимодействия и лични преживявания участниците бяха насърчени да разпознават кибертормоза навреме и да правят разлика между обикновен конфликт, вредна комуникация и систематично онлайн насилие. Друга важна цел беше да се повиши разбирането на участниците за психологическото въздействие на тормоза и кибертормоза. Проектът имаше за цел да покаже, че онлайн насилието не е „по-малко сериозно“ само защото се случва през екран. Напротив, дигиталният тормоз може да се повтаря, да се разпространява бързо, да остава достъпен за дълъг период от време и да бъде преживяван от жертвата като постоянен натиск. Чрез дискусии, театрални дейности, ролеви игри, мимика, лична рефлексия и работа в групи участниците изследваха как жертвите могат да изпитват срам, страх, самота, тревожност, загуба на увереност и усещане за несигурност. Това беше важно, защото проектът не разглеждаше кибертормоза само като технически или дигитален проблем, а като социален, емоционален и свързан с психичното здраве въпрос. Допълнителна цел беше да се насърчи отговорното и автентично използване на социалните мрежи. Проектът помогна на участниците да осмислят как анонимността, фалшивите профили, онлайн разкрепостеността и натискът от връстници могат да допринесат за вредно поведение. Искахме младите хора да станат по-осъзнати по отношение на своята дигитална идентичност, езика, който използват онлайн, и последиците от това, което публикуват, споделят или коментират. Целта беше да се засили чувството им за отговорност като дигитални граждани и да разберат, че свободата на изразяване онлайн трябва да бъде свързана с уважение, достойнство, емпатия и защита на другите. Проектът също така целеше да обучи участниците в практически стратегии за противодействие на кибертормоза. Това включваше как да реагират като жертви, свидетели или подкрепящи връстници. Участниците обсъдиха как да събират доказателства, да докладват обидно съдържание, да блокират агресивни потребители, да търсят помощ, да подкрепят приятел, да избягват ескалация и да създават по-сигурни дигитални пространства в училищата, младежките групи и местните общности. Чрез методи на неформалното образование като симулации, групови предизвикателства, дейности, свързани с гейминг културата, информационни плакати, интервюта и създаване на брошури участниците превърнаха теоретичните знания в практически компетентности, които могат да използват след приключване на мобилността. Още една важна цел беше развиването на емпатия и активна позиция на свидетелите на кибертормоз. Много млади хора стават свидетели на онлайн тормоз, но не винаги знаят как да реагират или се страхуват самите те да не станат обект на нападение. Проектът целеше да промени тази пасивна нагласа, като помогне на участниците да разберат, че мълчанието може косвено да подкрепи агресора