С реализирането на проекта „The Collective Voice of Differences for Humanity“ искахме да отговорим на една ясно разпозната и актуална нужда сред младите хора в Европа – продължаващото наличие на расизъм, дискриминация, език на омразата и различни форми на нарушения на човешките права, както в ежедневната среда, така и в онлайн пространството. В проектното предложение тази необходимост беше аргументирана както с международни и европейски източници, така и със собствено предварително проучване сред млади хора и младежки работници, което показа, че темата е реална, чувствителна и недостатъчно адресирана чрез системна младежка работа. Проектът беше замислен като пространство, в което участниците не само да получат знания по темата, но и да развият нагласи, умения и увереност да реагират активно срещу несправедливостта, расовите предразсъдъци и изключването. Основното, което искахме да постигнем, беше да повишим осведомеността на младите хора по въпросите на расизма и човешките права и едновременно с това да изградим по-силна култура на толерантност, уважение и съвместно съжителство. Проектът не беше насочен само към теоретично разбиране на проблема, а към реална трансформация в начина, по който участниците възприемат различието, общуват с хора от други култури и реагират при ситуации на дискриминация. Заложихме младежкият обмен да бъде практическа среда за учене чрез преживяване, в която участниците да могат да преосмислят собствени стереотипи, да се изправят срещу предразсъдъци и да формират по-активна гражданска позиция по отношение на правата на човека. Именно затова проектът беше изграден около идеята, че междукултурният диалог, личният контакт и съвместната работа между млади хора от различни държави са силен инструмент за намаляване на социалната дистанция и за изграждане на по-приобщаващи общности. От гледна точка на целите, проектът имаше една обща цел и няколко ясно формулирани специфични цели. Общата цел беше да се създаде цялостна осведоменост сред европейските младежи относно проблема с расизма, да се насърчи защитата на човешките права и да се допринесе за намаляване на расовата дискриминация. Тази цел беше пряко свързана с разбирането, че младите хора не трябва да бъдат само наблюдатели на социалните проблеми, а активни участници в тяхното разпознаване, обсъждане и преодоляване. Проектът беше структуриран така, че участниците да се почувстват овластени да бъдат носители на положителна промяна в своите местни общности, организации и приятелски кръгове. Първата специфична цел беше да повишим информираността на участниците по темите за расизма и човешките права. За нас беше важно младите хора да могат по-ясно да разпознават различните прояви на дискриминация, език на омразата, социално изключване и нарушаване на основни права, както и да разбират техните социални последици. Втората цел беше да насърчим младите хора да реагират срещу нарушенията на човешките права, да заемат активна позиция срещу расизма в обществото и да подкрепят толерантността. Това означаваше проектът да надгради не само знания, но и готовност за действие, гражданска чувствителност и лична отговорност. Третата специфична цел беше свързана с развитието на умения за междукултурен диалог и емпатия. Смятахме, че борбата с расизма не може да бъде ефективна без реално разбиране на другия, без умение за изслушване и без способност да се поставиш на мястото на човек с различен произход, религия, език или житейски опит. Именно затова проектът целеше да подпомогне младите хора да изградят по-добри комуникационни умения, по-висока чувствителност към различията и по-зряло отношение към културното многообразие. Четвъртата цел беше да насърчим уважението към различните културни идентичности, да се празнува многообразието и да се засилят положителните социални взаимодействия между участниците. В този смисъл проектът беше и инструмент за изграждане на доверие, взаимно уважение и по-силно усещане за европейска солидарност. Петата специфична цел беше насочена към устойчивостта на резултатите след края на мобилността. Искахме младите хора да интегрират наученото в своето ежедневие и да се превърнат в по-уверени защитници на човешките права. Това означаваше проектът да не остане еднократно преживяване, а да се превърне в отправна точка за по-дългосрочна ангажираност – чрез споделяне на наученото, чрез последващи инициативи, чрез активно участие в общността и чрез прилагане на ценностите на равенството и уважението в реални житейски ситуации. В този смисъл искахме проектът да има не само образователен, но и трансформиращ ефект върху участниците.